История на породата

Британската късокосместа е може би най-старата британска порода котки. Според една от теориите за произхода й родословието й може да се проследи до онези далечни времена преди около 2 000 години, когато римляните завладяват Британия и там започва да се развива земеделието. Работещите котки - наричани така защото трябвало да „работят”, за да се нахранят, а не просто да бъдат домашни любимци – били донесени на острова от римските легионери за да контролират и ограничават популацията от гризачи. Тези котки живеели около хамбари, плевни и ферми и почти нямали контакт с човека. Броят им нараствал и те като цяло благоденствали. Стотици години наред в Британия не се внасяли нови котки и местните екземпляри се кръстосвали в рамките на съществуващата популация. Резултатът бил специфичен вид едра котка с гъста козина.

Към края на 19 век любителите на котки в Обединеното кралство стигнали до извода, че британската порода е красива и заслужава признание. С развъждането на най-качествените екземпляри се заел Харисън Уайър – един от създателите на фелинологията във Великобритания, който бил горещ поклонник на тази порода. По негова инициатива през 1871 г. точно 20 години след първата съвременна изложба на кучета отново в Crystal Palace в Лондон се проведежда и първата в света изложба на котки. Участващите в нея британски късокосмести печелят повечето от наградите.

През 1898 г. породата е призната официално – факт, който е отразен в регистрите на Английския клуб на любителите на котки. Любопитното е, че иначе напредничавите американски фелинолози я признават едва през 1980. Първи са, разбира се, Cat Fancier’s Association (CFA), но и днес породата е доста рядко срещана в САЩ.